Не през сълзи ще се смея,
но ще се радвам, че страдаш,
че плачеш...
Не от душа ще те мразя,
но ще презирам същността ти,
ще те мачкам...
В мен себе си ще откриваш
и отрова от Дявола ще отпиваш...
Ще съжаляваш, ще се молиш
и ще страдаш... сега,
че остави ме сама.
Без път, без посока,
в нощта...
Да се боря за наш'та дъщеря!