Ще разсъмне. И аз ще се събудя -
точно навреме за първия лъч
без сили да викам, да бягам, да съдя,
с поглед безстрастно отправен отвъд.

Ще разгърна прашните завеси,
но зад тях ще ме посрещне ли денят?
Не минах ли по всичките пътеки
в търсене на онзи Път?

Или книгите ще се затворят с трясък,
от тях ще литне облак прахоляк
и моята душа ще бъде пясък
над своя гроб нехайно разпилян...