И пълня празни шепи

с мъртви обещания,

и с болка всяка вечер

сплитам тежките сълзи.

В сърцето дълго приютявах

чужди разкания,

и днес не чувам пулса си

от толкова вини.

Вървя...

Снежинки стискам

в празните ръце,

топят се мигом...като обич.

Вървя...Сама...

По дяволите празниците!

Аз нямам нищо...

Даже Коледа...

Години вече

някак си е празна,

премръзнала от студ и самота,

но още пази онзи светъл

дух на празника,

и чака със надежда

да го възродя.

Но в мене няма нищо!

Всичко се топи...

като снежинките,

прегърнали прозорците...

Надежда виждам само

в твоите очи...

Ще ми подариш ли Коледа?!