Токова съм близо до дъха ти,

до невъзможност близо,

до писъци от тишина

и толкова си мой,

че всеки миг безплътен

те губя и те преоткривам -

на ръба на нежността,

където бавно се разпадам

на стонове възхита,

на тичинки вълшебство,

на струни от сълзи...

дъхът ти толкова е близо,

като длани две в молитва...

До днес не знаех,

че от щастие понякога боли.