Приличаш на пролет кокиченобяла,усмихната, ведра в най-сивия ден...Ще те запомня такава - искра от жарава!В най-тъжната есен ти си слънчев рефрен!Ще запомня очите ти - нежни светулки,като лятното слънце в грейнала ръж!Като дивна природна стихия заливаш,омагьосваш и галиш..., като пролетен дъжд!Като песен се рееш из синевата,като стих се разплискваш по белия лист,като магия се носиш... И чудесатане са седем на брой..., грешно броиш!Ще те запомня такава! Пеперудено крехка, със оттенък от цветната чудна дъга!В най-горещото лято си оазисно свежа,в най-студената зима си огнище в нощта!От сърце ти желая да останеш такава,и в ръцете да стискаш всички свои мечти!Най-красивата пролет кокиченобяла...Най-нежната зима...,все така остани! ЗА ДИДИ, ЕДНО МОМИЧЕ, КОЕТО В НАЙ-ТРУДНИТЕ МОМЕНТИ НАМИРА КРАСОТАТА НА ДЕНЯ И СМИСЪЛА ДА СЕ УСМИХВАМЕ И ДА СЕ РАДВАМЕ НА ТАКА ЗАБРАВЕНИТЕ ОТ ВСИЧКИ "МАЛКИ НЕЩА"...