Паяжини татуирам по бялата ми гръд,
на шията ми ги обесвам тарантулите...
Гримирам спомени, които ще мълчат –
две бездни вместо руж по скулите.
Мъртва съм. Или жива... като гробище.
Плътни сенки на безплътен дух
с лица от дъжд в небето бродещи...
Прииска ми се да засвяткам! (Гръм дочух...)
От ада слизат три вещици проклети.
Косите им са огън... Молитви не важат.
А кръстовете (от греховете ми са слепи)
безпомощни върху гробовете лежат.
Не разполагам със щастлив финал.
Онези трите (в ролята на трите феи)
на дявола обричат, което друг ми беше дал...
И побеснели, те неистово копнеят
кръвта ми да изпият оше топла, черна...
Замалко да им кажа, но... се усмихвам и мълча –
до края да остана адски достоверна.
Аз мъртва съм отдавна. И ще им горча.
19-10-09