ШЕЙСЕТТЕ&nbsp;
Преминах вече шейсетте... И малко посивях... Поумъдрях... Макар че още чувствам се дете... И, разбира се, съвсем не съм аз остарял.&nbsp;
Е, има тук и там по някоя болежка, но хляба си изкарвам сам и камъка все още дигам тежък.
Но, странно, нещо пообърка се сякаш, не е нещо в ред... С копнеж гледам аз в бъдното, с вяра тичам напред!&nbsp;
Из ден в ден сила в мен напира - ще ме задуши! И всеки ден света аз преоткривам, и всеки ден духът преградите руши! И всеки ден стени от вар, от камък и копнеж неспирно аз изграждам! Кой казва, че съм стар? Та аз едва сега се раждам!&nbsp;
12.03.2010 г.
&nbsp;