Спрях се да отдъхна до морето
с него да премеря днес сърцето.
В миг разбуни се и зашумя
после дръпнато навътре то замря...
Сведе като че засрамено глава:
-Бива ли? Как случва се така -
толкоз мъничко- като юмруче,
а пък обич- океан да случи,
в себе си да носи и побира? -
чуди се морето, не разбира...
- По-голям е само брат ми, океана,
ала друга като тази обич няма!...
Рече и с поредната вълна
то подаде ми приятелски ръка...