Сърцето ми е цялото в кръпки
и омърсено от кални стъпки,
но важно е, че не е самотно то
в забързаното житейско колело.
Приятелски бури го влякоха,
а думи злостни - разсякоха.
Събрах го и ето го на -
с кръпките ходи по света,
оцеляло като напук досега,
макар платило тежка цена
в ожесточената житейска война.
Сърцето ми цялото в кръпки
все още побиват го тръпки
щом види самотен, ранен
или проклинащ идния ден...
То знае -
на хората сърца не останаха
от мъки и скърби, заслепени очи...
То помни -
човеците малко останаха
заради ролята на мръсните пари...
Галина Петрова
19.11.2011 г. 00.38 ч.