Думи в свободно паданезатрупаха всичките пътища.Като камъни.Бяха трудни по тях да вървими убиваха бавно краката ни.За това ги събирахме бързои със тях изградихме си крепости.Без небе и врати за нататък.И привикнахме думи да трупаме,до преливанеи докато станахаи сърцата ни топли на думи-да тежат, и да дърпат към дъното.Да са паметна плоча на чувствата,по които замеряхме с камъни,А те -чувствата-бягаха в сънища,да се скрият далеч от раняване.Но по светло отново обличат сес паметта си от думи,затрупали като камънивсичките пътища.