Какво ти трябва --
една сълза,
да плачеш, да страдаш.
А тя
рисувайки по лицето ти
мокри бразди,
напоява храма на страданието.
Храм, в който
понякога откриваш,
че всичко, което правиш...
... има сила, посока, заряд.
Една сълза, отронена от
синьото око...
Красив и плачещ сапфир,
потънал в мрака на страданието.
Галиш го, целуваш го, но той,
сапфирът,
продължава да ридае...
И той не плаче хлипайки,
просто понякога
е изоставен сам
и заключен в този тъмен храм -
храма на страданието (пак!).
Но когато и последната сълза падне
удавена в олтара на мъката,
душата му бива пречистена,
отпочинала и за пореден път...
... намерила смисъл, сила, посока и заряд
на
всичко, което прави в името на
Любовта.