Във спомените ми нахлуват празници,

когато тъжна съм и съм сама,

захващат ме като удавници...

Сънувам, че се връщам у дома....

Но... нямам дом. Така било е писано...

И разпилях мечтите по света,

земята ми със орис е орисана

да я напускат нейните чеда...

Недраги и немили да сноват

и да расте в очите им тъга...

Не мога да привикна със това.

Сънувам, че се връщам у дома...