Понякога сънувам, че летя,

понякога в съня си плача.

Покланям се пред шеметна скала

или самотен се изгубвам в здрача.

И все тече в съня ми вечната река,

и патици кръжат във нея,

и все ме мами недостигната звезда –

дори в съня не спирам да живея.

И детски смях в съня си чувам,

и птичи глас в съня звучи,

и все към бъдното пътувам,

неземен химн в кръвта шуми.

И все изграждам новата си къща,

и все дописвам неизказан стих,

и младостта в съня ми все се връща,

и все от чужда болка ме боли.

И свойте ученици все тъй уча

и от беда ги все спасявам.

Сънувам често смеещо се внуче

как тича по зелената морава.

Изгубеният бащин дом сънувам,

сънувам натежалите от плод лози

и облаче в небето нейде плува,

и го изпращам с плачещи очи.

И все по-често във съня си плача,

и все по-рядко във съня летя,

и все по-рядко във съня жена ме чака,

и все по-често във съня тъжа.

12.12.2009 г.

София