Сънувам все един и същи сън.
Стопанката на къщата я няма.
Не чака вече здравеца отвън
да се завърне любовта голяма.
Заминала си подир сто лета,
без сбогом със мечтите да си вземе.
Днес няма кой с прощаваща ръка
да милва посребряващото време.
Сезоните със плам да развърти.
Да се разшета пъргаво из двора.
Прозорците със грейнали очи
за щастие широко да отвори.
Сънувам все един и същи сън...
Ще мога ли на масата да сложа
на хляба сладката кора, скръбта,
сърцето си и острото на ножа?