uFeel.me
СЪН
Автор: dadi281,  29 април 2011 г. в 08:05 ч.
прочити: 349
Седях до масичка на булевард крайбрежен
с кафе и чаша сок
и гледах аления залез нежен
на слънцето последен скок.

В косите ми сребро се бе посипало
и бръчките издаваха годините,
аз гледах множеството насъбрано
прехласнато в омая на градините.

До мен се спря младеж във бяло
усмихна се,подаде ми ръка,
приседна и попита ме направо
познавам ли смъртта.

Погледнах слисано лицето,очите сини
спокойствие излъчваха и чистота
и в миг разбрах, че всичко веч е минало
и време е аз пътя си да спра.

Ангелът дошъл е да ме вземе
към светлината да ме поведе,
защото на осемдесет е вече време
в градината на Бога да ме отведе.

Събудих се аз изведнъж
от надникнал през пердето слънчев лъч
о, жива съм все още \"Слава Богу\"
и чувам вън човешка глъч.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me