StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 160,655
   Потребители: 12,310
   Автори: 3,978
   Коментари: 303,057
   Точки: 2,623,966
   Съобщения: 126,742
   Лексикони: 4,471
   Снимки: 10,766

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

САМОТНИЯТ ЧОВЕК

С годините бавно си ти остаряваш,

бледнеят седенки, партита, хави,

и с малко приятели вече оставаш,

на свършване вече са всички мечти.

Седиш и не знаеш къде да се денеш,

наоколо няма веч жива душа;

желаеш промени в заспалото време,

но нямаш си с кой да ги сториш сега.

Навел си се сам пред студената супа.

Защо ли се случи на тебе това?

Защо тръгна в младост богатство да трупаш?

Деца че богатство са, ти не разбра!

Едно подир друго, различни и сладки,

и малко подобни, красиви дори,

момчета големи, момичета малки –

добри, веселушки, понякога зли...

Едни ще пораснат и дом ще напуснат,

а други тепърва ще тичат, растат,

и няма да имаш един ден изпуснат,

и смислен ще бъде часът и денят.

И къщата вечно кат кошер ще жужи

във викове, шум и боричкане, смях.

Поуката тази дано ви послужи,

но аз тази мъдрост, уви, не съзнах!

6.06.2008 г.

Колумбус


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2013-11-13
прочитания: 141
точки: 30 (виж далите точки)
коментари: 8 (виж коментарите)
препоръчано от: 17 (виж препоръчалите)

Вход