<address>Понякога така се затварям, като охлюв в черупка от страх, понякога крачка напред изминавам, но пак съм готова&nbsp; да се върна назад. Сама си зазиждам всички врати,,</address><address>през които някой случайно минава,</address><address>все очаквам, че може в гърба,</address><address>нож да забият&nbsp;и да избягат. Наранена душа. Знам колко боли! Не желая&nbsp;отново това да изпитам, предпочитам така да си бъда сама, но удар под кръста да не допускам. Самотна нося си кръста съдбовен, от тежестта му превила съм гръб, с годините, тя самотата остава и живота минава по своя си път. Приятели много срещнах сред вас, и самотни, и с наранени души, но ако нямаше малко самотност щяхме ли да пишем тези&nbsp;творби.</address>

uFeel.me

САМОТНИ ДУШИ