Раздираше ме глуха тишина,

камината дори не се прокашля.

Скимтеше тихо бялата стена.

Ракията…и тя не ще да хваща.

 

Мълчеше си и празният ти стол,

почувствал на момента празнотата.

Бутилката приличаше на трол,

на който са изпили сетивата.

 

Отвън летеше белият прашец,

затрупваше пъртината към мене.

Изчезнал бе и вятърът – боец,

превръщащ всяка болка във безвремие.

 

“На Коледа се случват чудеса!”

Как исках да повярвам в тия думи!

Поканих те на края на света,

но после осъзнах, че е безумие…