Изгря луната, а нощта
до мене тихичко приседна,
дали защото бе сама,
тя някак тъжно ме погледна.
Разказа ми за свойте мъки
и тайните си ми разкри,
и всички болки и разлъки
заляха нейните очи.
А всъщност тъй красива бе.
С ръце сълзите й изтрих
и влюбих се като дете,
и чувствата си й открих.
С надежда и със трепет нов
погледна ме и ме прегърна,
целуна ме и от любов
във нежно утро се превърна.