Сама си светя и се направлявам,
наясно съм какво, къде и как,
във примитивността не заоравам
и няма да подложа нейде крак.
Когато мога - с радост ще помогна.
Признавам, знам си своята цена.
Признавам, знам си своята природа
и знам, че съм си борбена жена.
На улицата няма да оставя
самотен гладен, куче и дете.
И лошото не мога да забравя,
но ангел слиза да го измете.
И пак вървя по пътя на доброто,
да ви призная, там ми се върви.
Върти се, да, върти се колелото,
в живота пак късметът ми шепти!
21 юни 2019г., София
Росица КОПУКОВА
