“Отхапваш и завинаги запомняш този вкус.
На малки парчета какао и грях.
В кръг въртящи се на фона на лек блус.
И покрити отгоре с ароматен смях…
Смях във тъмнината.
Звезден прах в небесата.
Скрита буря под клепачите на здрача.
А сърцето, кутия за бижута с надпис “Аз не плача.”
Догонен вятър хванат в шепи.”


Хванах си капка дъжд, а то дори не валеше…
Както си хванах и сълзата, а тя имаше вкус на захар.
Грешно беше… Нима съм грешна и аз?
Болеше… не болеше… с аромат на току що откъснати сълзи.
Кървеше… не виждано, нямаше кръв, а течен горещ шоколад…
И бял… и кафяв… и черен… и пъстър… и цветен…
Като дъгата на небето…
Капките от сладък аромат се впиваха по тялото му…
И вкусът на късни ягоди танцуваше около мен…
И всичко в мене искаше да го опитам…
Този грях… смях… този шоколад.
Студен… или топъл…
Сладък… или горчив…
Винаги щом го опитвах… се пристрастявах дори...
Обикнах го, както обикнах моето момче…
Целувах го, както целувах моето момче…
Желаех го, както желаех моето момче…
И той оставяше винаги горещи спомени по мен…
И ме целуваше за лека нощ…