uFeel.me
С цвят на каркаде...
Автор: pin4e,  26 април 2010 г. в 23:47 ч.
прочити: 514
Ооо, стига Сатана! Ти пак дойде.
И май си по-досаден и от Господ.
Не съм овца от райския харем.
И искам да съм лоша. И не постя.

Дошъл ли!? ЛЪжа. Ти живееш в мен.
Не си си тръгвал. Няма да те пусна.
Наливам вино с цвят на каркаде.
Ръката ми е срастнала за спусъка.

Седни до мен! Диванът ми е твърд.
Не чеше нокти вече котаракът...
Какво димиш с лулата си, смръдльо?
По-лошо ми мирише самотата.

И се усмихва. Ама че наглец!
Във къщата ми, а ме изповядва.
Приличам ли на слънце? Или вещица?!
Красива, огнедишаща и ярка.

И мама беше... Ама ти не си!
Човек ли? Не-еее. Човеците умират.
А Господ, ако беше справедлив...
пак щеше да остане сеирджия.

Приятели. Любими... Хитреци!!!
Използват те. Предават те. И толкоз.
Да бяхме умни - за да им простим,
ама не сме. Проклета гадна болка!

А адските крила ще прогорят
дори олтарите. И светлината.
На колене заставам пред Рогатия:
Иди си! Постъпи като приятел.


2008

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me