... С тебе чакаме есенния звънец
да се видим отново,
за пореден път да съберем и лошите
и добрите чувства.
Да обсъдим женските си клюки.
Да разкажем за себе си.
Отново цяла зима заедно
си се усмихваме
и се хвалиме взаимно.
И летят годините, а с тебе побеляваме
малко по малко, остаряваме.
Не се учудвам, че така обичам те,
защото изпълваш ми деня със светлина.
И за пореден път обръщам се назаде,
да погледна спомените си.
Виждам те там, преди 2-3 години.
Бяхме деца, сега сме жени.
Големи с мечти.
Запазили сме в себе си сърцата топли и големи
и радваме се, макар да сме пълни с проблеми.
Дните продължават да минават,
а чувства ни остаряват, стават по-мъдри.
И нека с тебе да сме твърди.
В добро и зло да сме едни и същи, като
онзи път преди години като се запознахме.
 

         На криси.
            13.11.2008