Кой ли не потропа
По отключена врата
Кой ли не изстреля
Думите като стрела
Да намери през реката брод
Даже да оставя гроб след гроб
С юмруци по отключена врата
Без свян я блъскаха...
Тя отваря се с топлина
На две тръпнещи ръце
С ритъма на истинско сърце
Прошка давам и с душа...
Прошката е свобода
С ключ не се отваря моята душа
Опитай с нежността на обичта...