Извадих те от гардероба

и сложих те във черната торба,

метнах те на рамо и закрачих в нощта.

Спомням си тогава,  имаше луна, звезди

не ме вълнуваха особено,

трябва да съм свършил до зори.

Вървейки сам по улицата,

мислех си какво да правя с теб,

спомнях си щастливите ни мигове и изпълни ме копнеж.

Свалих те на земята, дръпнах ципа, подаде се идеалната ти шия.

протегнах се, погалих те,  сърцето ти вече не бие.

Не можах да понеса болката, дръпнах ципа обратно.

Метнах те пак на рамо и продължих бавно.

Всичко беше ужасно объркано  в главата ми,

не можех да повярвам на съдбата си.

По цял ден и цяла нощ бяхме щастливи,

но времената се бяха променили.

Сега лежиш безчувствена на рамото ми,

не можеща да трепнеш под ръката ми.

Време беше да се разделим.

Мъка бе свила сърцето ми, студ обхванал таланта на ръцете ми.

Не можех да прокарвам вече пръсти по  опънатите ти струни,

гладът вече дните ми ще пълни.

Ти беше моя приятелка, любима.

Ти беше моята китара, единствена, неповторима!

Ани Кютинска

24.02.2009 г.