Опаковах кутии с молби и надежди.
Изгубих се в цвета на пергамента.
След изгрева отново клавишите събра.
И не вълните от океана ме обливат,
удавих се във късния следобед...
със забравено добро утро.
Прегърнах дърветата без клони.
И всяко за тебе тихо ми шептеше.
Обичам те плюс безкрайност.
Наум, без очи, погалих глухо слънцето.
Скришом припомних си как
ухаеше дъха ти на кафе.