С усмивка ще напусна този свят,

макар, че доста тъжно си живея.

Спечелих много, с дяволски инат

успявах, все напук, да оцелея.

Препусках като необязден кон,

следи оставях – повече горчиви.

Забравях често близки, род и дом,

а пътищата бяха все трънливи.

Не вярвах на съвети, вярвах в Бог,

съвети сам си давах, често грешни.

Понякога пропадах, но със скок

изправях се. Какво, че ме болеше!

Не спирах да мечтая всеки ден

и песни за живота си написах.

Любимите възпях и род свещен,

а дявола към пъклото наритах.

С усмивка ще напусна този свят,

но още ми е рано – ще живея!

Нали ви рекох, много съм инат,

аз имам още песни да изпея.