На моите ученици

Като повей лятото отмина.
Пак пред черната дъска заставам.
Сред лицата, грейнали насреща ми,
своите пораснали момчета,
своите пораснали момичета
като че ли трудно разпознавам.
Пак с очи, от радост насълзени,
от ръцете ви поемам цвете.
Да ви целуна вдигам се на пръсти,
че вече по-високи сте от мене.
Благодаря!
Седнете, ученици!
Ще премина пак покрай редиците,
ще надникна в нечия тетрадка,
някого за нещо ще попитам,
на друг ще се усмихна само ласкаво.
Над чина надвиснали къдрици
ще повдигна с пръсти тебеширени.
Ще повикам мислите ви - птици
да полетят в простори ведро-сини,
от детските ви гласове сподирени.
Не съм ви първа ни единствена учителка.
Не съм ни най-добрата, нито най-красивата.
Понякога съм истински ядосана,
понякога се правя на сърдита.
Но, че ви имам, много съм щастлива.
1994г.