куршумът свистеше

ротационните движения

му създаваха

почти танцова радост

свободен най-после

от гилза и тунел на цевта

той излъчваше свежест

лъскаво хладен и безупречен

 

скоростта му го правеше

невидим

за стрелеца и за този

който не знаеше за него

но очакващия го виждаше

дори и подсъзнателно

 

контактът с въздуха го сгряваше

но не му пречеше

забави го

едно

сърце

което той прониза

и то наруши пируета му

 

куршумът

трябваше и искаше

да го смрази с поглед

намръщено и страховито

но

се сплеска

в грубата стена зад него

и падна възнак безмълвен

 

пред него нещо се свлече тихо

а друго се издигна

и пое своя път

 

 

 

 

 

ЧАР, червено