Или се играе на връзкарство,
на игри, подмолности без труд,
на гръб от нечие роднинско царство,
което в обществото дава смут.
На времето, в което се развивах,
но не мислете, че съм гневна аз.
Намести Бог мечтите ми на живо,
видях ги да се случват в някой час.
И, казвам си, в ръцете на съдбата
търкаляме се, даже да не щем,
ала закрилата на небесата
ни дава много, щом се раздадем.
13 февруари 2019г., София
Росица КОПУКОВА
