Летят снежинки – зимни пеперуди
със своите невидими крилца.
Душата ми измиват от заблуди,
докосващи я с ледени челца.
Запалвам пак молитвените свещи,
притихнала очаквам Рождество.
Надявам се, достойно да посрещна
небесното и земно тържество.
Облечена със новите одежди
и свързана до болка със стиха,
в деня си променена се оглеждам,
посяла обич в Родната леха.
Сияйно грее Витлеемската звезда,
повела ме към тайнства и вселени...
Снегът се сипе нежно над града.
И освещава храма вътре в мене.
Радостина Драгоева
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me