StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,167
   Потребители: 12,338
   Автори: 3,989
   Коментари: 308,153
   Точки: 2,633,730
   Съобщения: 134,802
   Лексикони: 4,481
   Снимки: 10,758

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Рондо Капричиозо

  

 

В дълбока нощ небето се отвори

и пееше на ветровете шепотът.

Нощта е навик сам да си говоря

с вечерните видения на слепите.

 

Пътувам сам към най-последна гара.

Звездите са от танца на светулките.

Тъга от сянката на Страдивари

събира вик в душата на цигулката.

 

И ясно е, че вече няма никой.

И даже е изметена трапезата.

Но в своя сън към себе си ме викат

вселените на Полонезата.

 

Налага се да продължа нататък.

Премерен е на есените шеметът.

Но полетът по правило е кратък

и бързам  да догоня времето.

 

Напомпва зной едно самотно рондо.

и зимно вият всички петолиния.

Но Ориент експрес не е за Лондон,

а някъде далеч на глуха линия.

 

Лети Икар към бялата безкрайност.

На дъното са всички отчаяния.

Семафор, мрак, звезда. И тайна.

Мълчание. Мълчание...

 

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2018-06-10
прочитания: 74
точки: 16 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход