запази ме за някой дъждовен следобед

с жълто небе

и нацъфтели малки тъжни помисли

на две стъпки напред

все се надявам  че си толкова добър

колкото шаблон

с нарисувано слънце и извинения

в които да помниш

прилежният френски акцент

на ранимите ми глезени

 

сложи ме в зелена чанта с цип

и смешни  изкуствени маргаритки

с мигли и начервени устни

където сухите сълзи

танцуват история за бална зала и танго

проследи вдлъбнатината

след палеца си

виж оставената буква

с която да започнеш

дългото изречение

знаеш ли имаш прекрасни очи

 

кажи  ми сладко

хъни бъни мон амур

каквото и да е там  нежно отклонение

докато се сипе бавно снега

над незнайната планина

и трите порцеланови гъски

все се надявам че си толкова добър

колкото голям ходещ

с червена шапка

та ра рам

Ноо не го

Едно

 

над облаците всъщност има само едно небе

в което да спиш

бяло

другото е песен

започната от устните ми

в петък вечер

две

три