Знаеш ли...
Винаги съм била
добра дъщеря,
винаги съм била
най-добрата.
Дадох всичко, дори своята душа,
за да бъдеш горд с малката.
Но ти така и не видя,
така и не разбра
колко много те обичам.
Не оцени нито труда, нито сълзите,
казваше, че на теб ни най-малко не приличам...
Кажи ми, татко,
какво да направя,
какво още е нужно,
за да може поне веднъж
да ме поздравиш и да се радваме заедно?
Нима не съм отлична ученчка,
нима не доказах,
че се справям и сама?
Какво още е нужно,
за да си горд поне веднъж
от твоята дъщеря?
А ти, майко,
защо се криеш?
Към тебе критика не съм отправяла,
но до сега -
и ти си виновна,
и ти ме предаваш,
не приписвай всичко на моя баща.
Винаги когато имала си нужда,
съм помагала безкористно,
защото те обичам.
И да, нали съм твое дете,
това ми било задължение.
Е да, но си има граници!!!
Всяко нещо е до време!!!
Не знам как вие двамата сте разделени,
а си приличате толкова много...
Не съм гневна,
не съм нервна -
напротив, спокойна съм
и за това
прецених, че е времето
да ви кажа всичко сега...
Обичам ви,
за вас бих пожертвала всичко,
аз съм ваше дете.
Но, моля ви, ме разберете,
понякога да покажете малко любов и гордост
не е чак толкова зле!!!