StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 167,114
   Потребители: 12,429
   Автори: 4,037
   Коментари: 324,941
   Точки: 2,669,734
   Съобщения: 184,242
   Лексикони: 4,508
   Снимки: 10,717

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Родих ти думи, все неразбираеми

Отрекох боговете. Пих от виното, 
което си забравил след причастие.
Фенерите наметнах с топла кожа.
По малки часове приспах ти сянката.
Поведох неудобната молитва
по стълбите към слънцето.
Не смеех да погледна към краката си.
Родих ти думи, все неразбираеми.
Възпитах непослушните ти страсти.
Закърпих униформата на разума
и всичките ми лудости прегърнаха
оръжието в сейфа като свое.
Но спусъците още са излъгани.
Сънувам на дъгата двойна гърбица
и спирам остаряващите облаци.
Понякога се крия от страха ти
и лъжа, че от силата в очите
ще бъдат очилата вечно розови,
а ти ме питаш за кого живея.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2020-07-31
прочитания: 29
точки: 9 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход