Вижте го, посочиха го с пръст,
вижте го, разпнат е на кръст.
Вижте, влюби се в жена,
а пак потъна в самота.
От самотата бе създаден,
от любовта си пак предаден.
Самотния, самотник се оказа,
че явно болен от проказа.
Една прокуди самотата,
затвори на омразата устата.
Уви, за кратко всичко беше,
и отново го сърце болеше.
От болката създаден,
с омразата закърмен,
върви по улиците прашни.
Върви ридае, за нея страда,
усеща как във бездната пропада.
О, болка, майка негова си ти,
прегърни го и от мъките го избави.