Начало
Творби
Автори
е-издания
е-книжарница
Истории
Лексикони
SMS-и
Други
Начало
Главен индекс
Регистрирай се
Нови творби
Нови автори
Нови е-издания
Издатели
Стани VIP автор
Кой е Online?
Статистика
Произведения:
165,096
Потребители:
12,371
Автори:
4,007
Коментари:
318,503
Точки:
2,649,626
Съобщения:
153,408
Лексикони:
4,498
Снимки:
10,760
Следете ни в
Творба - информация
Ритуал
Отмина бурята, заглъхна,
но ние носим нейното зачатие.
Над нас са облаците-влъхви,
които ни орисаха погачата.
Завинаги ще помним оня залък
с който ни откърмиха нощите.
За нас голям, за други малък:
майките ни втасвали в нощвите.
А те горките, спастрили скритом
трохите си от Тайната вечеря
молитвите с надежда сричаха-
дано ни дявол нивга не намери!
Защо ли днес ги споменувам
в горчилка от събрани горести?
В нощите майките сънуваме,
как хляб изпичат сутрин в пещите.
<< предишна творба
следваща творба >>
гласувай за творбата
|
добави в любими
|
изпрати на приятел
напиши коментар
|
открих грешка
|
сигнализирай за нередност
свали като txt
|
свали като doc
|
свали като pdf
автор:
Ranrozar
раздел: Поезия ->
Друга поезия
публикувана на: 2019-06-07
прочитания: 82
точки:
13
(
виж далите точки
)
коментари:
5
(
виж коментарите
)
препоръчано от: 7 (
виж препоръчалите
)
Вход
нямаш регистрация?
забравена парола?
За контакти
За СтиховеБГ
Права и задължения
FAQ
Стани VIP автор
Блог