Излязла от най-красивия ми спомен,
позираш ми и си се усмихнала,
а аз те рисувам в мислите,
красива богиньо притихнала.

За нещо те питам, но нищо не казваш,
не примигваш с клепачи дори,
но очите ти сякаш тихо говорят:
- Рисувай ме бързо, момче, и мълчи!

Рисувам те бързо, преди да изчезнеш,
и в спомена отново да се скриеш.
В моята картина ще бъдеш най-нежна,
от сърцето си не ще те изтрия!