Тя превърна се в малка русалка,
и във мрежата твоя заплете,
радост блесна в очите ти… малка…
съжаление в тях се прочете.

Цяла нощ те дарява със ласка…
Ти стоя уморен и мълчеше,
сякаш сменяше маска след маска
огорчение в тях си личеше.

Не посмя като мъж да признаеш:
„Сбърках, златно руно ми трябва!
Всяка нимфа с пари ще омая,
с тях наслади със шепи се грабва…”

Златна риза от люспи надяна
и се гмурна отново в морето,
за вълна страховита се хвана
да избяга далече, където

друг рибар, може би, в нощ самотна,
златна рибка мечтае да хване,
не пари, а любов доживотна
ще му бъде едничко желание.