Мислиш, че моите думи са климат,
вятър, слана и разхвърляна шума,
стихнал поток, запетайка в мастилото.
Мислиш, че просто така се преструвам.
Дърпам връвта, покосила ръката ми.
Сам се завърза за мен. Не отричай!
Как се научих да тегля обратно...
Страшен инат съм. Иска ли питане.
Опак и тъмен. С него те хванах.
С него те спъвам. Съвсем по магарешки.
Теглим еднакъв товар към бостана.
Заедно търсим как остаряваме
сякаш, че има тайна рецепта.
С тебе, без тебе – пак съм си същата.
Всяка стихия води безветрие.
Дългата суша в дъжд се обръща.
Аз пък напук докрай ще съм влюбена.
С тебе, без тебе – пак те обичам.
Все съм наопаки, все се запъвам.
Страшен инат съм. Иска ли питане!