на тези, които лекуват тъгата с коняк...
Кръчмарка нежна сега налива -
две пълни чаши за теб оставя:
в едната има тъга горчива,
сълзи солени... бодлива слава...
Изпий я първа, изпий я бързо...
Сълза след нея в очите блесва...
В сълза от радост ще се превърне,
в мига към втората щом посегнеш...
Във нея има безумна лудост,
любовна нежност и смях вълшебен...
Отпивай бавно... без шумен тост...
...на малки глътки... вкуса усещай...
По-силно тя от коняк опива...
И мрачен спомен превръща в пепел...
Събужда спомен за страст красива...
Вкусът остава тъй дълго в тебе...
Таз втора чаша - изпий със приятел ,
а пък конякът... ще бъде днес за кръчмаря...
юни, 2008г.