Отиваш си...
макар, че се завърна...
стоях на прага докато те нямаше,
решила бях да чакам до разсъмване...
не вярвах, че изстиват дланите
Не вярвах...
може би от твърде много вярване
съм станала неверница проклета
и вече... сама рисувам вятъра
с безветрието на слепеца
Сбогом ти...
на прага ще засея слънчогледи -
от семената на заровени съмнения
(където са цъфтели преочаквания,
там никога не никнат откровения)