Изкуствен зов,причини много,
сълзи прикрити в очи,
любовта ни гледа строго и мълчи.
Ръце стремящи се към гибел,
треперещо молят за прошка.
Вятърът зъл и невидим,
студено напомня за снощи.
Неказани думи тегнат на устни,
зареден е пистолета с нови куршуми,
още миг и на свобода ще ги пусне.
Имаше ли ни или прекалено умирахме,
фотографът снимаше, ние позирахме.
Днес ни няма, от мълчание онемяхме,
живота ни, добре режисирана драма -
двама с теб завидно играхме.