Вървя, увит от есенния вятър,

под голямата, топла луна.

И по луната познавам,

че този квартал е бедняшки.

 

Кварталите на богатите

са толкова лакоми,

че си изяждат луните.

С ауспуси, никотин и неони.

 

Вървя през бедняшки квартал

с вкус на клен и на хлебопекарни.

И всичко пред мене е Господ.

И всичко зад мене е Господ.

 

През пролетта цъфтежите

са Господ,

а сланата

е Сатана.

 

През лятото Господ лети

на крилете на водното конче.

И пада по време на лов

като простреляна птица.

Уцелена право в сърцето

от дявола на трофея.

 

През зимата Господ живее

в бялата чистота на снега.

А дяволът си подава рогата

от калните ботуши на човека.

 

Наесен всичко е Бог.

 

Алените листа

на бедняшките кленове

капят, но остават съвършени.

Асфалтът се облича в плодове,

които бременни от дъждовете

в сухия прах на града

раждат реки от пожари.