Животът ми тече като река, измива всичко живо в моята душа. Дали ще има острови по моя път или дъхът ми бурите ще спрат? Извира таз река от майката земя и млада е не знае накъде да тръгне от толкоз много корита.

Едно ще трябва да прегърне.
И идва пролет ,пълни се свода,
бушува и прелива,
красива е
и толкоз жива!
А после лято,
грее цяла тя,
изпълнена с живот и сила.
На есен тя започва да притихва.
Усеща че умора я наляга,
но още виждам се усмихва
и леко, леко бяга.
За зимата не искам да помисля.
Водата движи се, но почва да замръзва,
дали жувотът и не се изплъзва?