\"Всяка нощ той пътува Вселените
и те търси -
по-тъжен от залеза,
по-самотен
дори и от вятъра...
Той те търси.
А ти си забравила... \"
* * *
Всяка нощ в тишината на спомена,
плиснал
под балкона с пълзяща лозница,
уморена,
реката името ми изписва,
а пък устните ти го разчитат...
Всяка нощ...
А пък мостът се люлее неистово,
полудява за миг под нозете ти,
като косъм е мостът,
няма как да преминеш
на реката над тихия шепот...
Всяка нощ връзваш бури
и горчат ти въпросите
сред стените на скритите спомени,
във съня ми рисуваш -
тъжен вятър-самотник
и си тръгваш,
щом вратата отворя...
А това си е знак и, съвсем безусловен,
че е станало късно до болка
за самотника-вятър,
за вратата отворена
и несбъднатите посоки...
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me