Дълго беше това неумиране

върху резкия полет на пулса ти.

Дълго беше... Почти го разбирам.

И почти се научих да търся

точно там. Точно в плитката пауза

между два атакуващи удара.

Там, във тихото, падаш премазан.

Там си огнена сплав. Трудна дума

изсвистяна напук на живота си.

Всяка дума е кратка светулка.

В нея мракът е равен и плосък.

Говори ми с най-светлото. Чуй ме

точно там. Точно в плитката пауза

между моите устни и пулса ти.

Тишина пред разстрел. Пред припадък.

Тишина като страшна конвулсия,

след която си жив. И усещаш –

в най-горещата точка си истински.

Няма прах след смъртта. Само нота.

Неизсвирена нота от листите...

Прегърни ме! Не искам да падна

като звук след финална мелодия.

Твърде дълго мълчах и забравях.

Искам вече да помня. Да помня...