Понякога с безчувствено стараниедокосва те пред тебе огледалото.Пътеки от възторг и отчаяниенеумолимо времето е издълбало. Откъснат стон сред нощната безбрежност - невидимо събужда те баща ни.Прошепва името ти с топлина и нежности с болка връща се в небесното си обитание.Непреродена - с мрака в себе си оставаши тишината само те прегръща.Годините безсилие довявати с немощ тялото обгръщат.Във тези дни благословени,когато заедно сме в тази къща,на празника сме с теб - засмени...Но трябва утре да се връщаме.А утрото на следващия денбез музика е – няма ги децата;и без усмивка е ликът сломен,защото празни са леглата... Но пътната врата залоствай – не пускай вкъщи самотата!Че истината е тъй-проста: Не важат километри за душата.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me