StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,732
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,001
   Коментари: 318,318
   Точки: 2,646,008
   Съобщения: 155,718
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,765

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Разшита душа

Отива си този ден, в миг си отива.
От случки, от думи, от вик наранен,
от клади, от упреци той изгорен,
обръща гърба си и бавно се скрива.

Оглеждам за него, смълчана до залез,
дали ще направи обратен завой.
Обратно потича тъгата – порой
и къса стените, страха разпознала.

Замръкват очите ми, спускам клепачи,
небето прихлупва земята с капак
и слиза в сърцето ми лунният зрак.
Дочувам как ехото в клоните плаче.

Не виждам пътека, полазват ме тръпки.
Студено излива се дъжд – водоскок.
Пълзи тъмнината, увива се – смок,
разшива в душата ми всичките кръпки.

Разнищени спомени хукват да бягат.
Самотен остава олтарът без храм,
увисва фитилът на свещи без плам.
Душата – разшита, а толкова стяга...

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2017-05-10
прочитания: 260
точки: 14 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 7 (виж препоръчалите)

Вход