StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,127
   Потребители: 12,356
   Автори: 3,998
   Коментари: 318,600
   Точки: 2,662,443
   Съобщения: 155,554
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,792

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Раз(пиляно)лично

* Ще изчезне дъхът ми като птица и споменът за мен в дълбокото небе... *
 
Когато е дъждовно съм си (не)достатъчна
И тичам с ветровете на мечтите си, когато изгревът зрее в зениците ми
И чакам слънчевост в дните си, когато ветрове дъхтят в косите ми
(не)достатъчна ли съм -
за прошка,
за обичане?
И завинаги ли ще е празна люлката на слънцето?
И потънах ли в безвремието на миналото си
Или прескочих във вечността на бъдещето си?
(защото настоящето ми е разпиляно в (не)достатъчност)
И мога ли да нарисувам душата си,
Или нечия друга такава,
Без следи да остават по хартията?
А замина ли зад хоризонта на чувствата си,
И изчезна ли в слънчевото на утрото -
Ще се превърна ли в есенна тъга?
Или като камък пясъчен ще съхна,
Скрита зад маските на хиляди други лица? ...
И дори отливите мъката ми да взимат,
А приливите радост да ми донесат -
Ще бъда ли (не)достатъчна за прошка, за обичане?
Или ще си остана разпиляна,
(не)достатъчна...

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2018-08-19
прочитания: 78
точки: 9 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход